Дългоочакваният ден настъпи. След бърза закуска, еспресо и последни приготовления за Мунчо и Минка, се насочихме към летището в Мюнхен. Беше необичайно слънчев ден за януари.
Безпроблемно стигнахме до гейта и полетът излетя на време. Към 4 без малко почнахме да захождаме към Хелзинки. Със снишаването на самолета, слънцето изчезна необикновено бързо от хоризонта. За секунди изчезват и последните слънчеви лъчи… денят става нощ.
Когато слязохме под облаците, картинката, която се разкри пред очите ни, приличаше на начало на коледен филм. В тая Финладния даже междуградските пътища имат лампи.
След кацането на самолета, вълнението се покачваше и покачваше, докато не се наложи да чакаме 55 минути да дойде багажът. Но самото летище е доста уютно, с паркетен под. (снимка долу в галерията)
Транспортът до града е супер удобен, 30 минути с влак и най-евтининият от всичките градове, които сме посещавали – 4,10 евро.
Докато отивахме към хотела бяхме заговорени от една финландка, която искаше да знае от къде идваме и ни научи да казваме мерси (кийтос) за един светофар разстояние 😀
Стаята е със скандинавски дизайн, семпла и практична с една манийка:
Дойде време да се насочим към ресторанта за вечеря, понеже някой (Никола) не беше ял нищо цял ден и почваше да се вкисва.
Естествено изборът за ресторант беше – индийско (добре де, технически беше непалско, ама общо взето същата работа). Разходката до там беше около 25 минути, минавайки покрай границата на баш-центъра. Температурата на въздуха беше приятно хладни -8 градуса, без вятър.
В ресторанта Нева взе традиционната бамя с манго ласи, докато Никола се наслади на домашно агнешко къри и бира Катманду.
След вечеря си направихме още една разходка обратно до хотела и се заехме с писането и публикуването на първия пост на сайта.
Очаквайте продължение..
Впечатление на деня:
Тук гъзарията не топли както в Бургас, всички носят шапки.
Финландците са много приказливи.
Leave a Reply